Отиваш на рутинен преглед и се установява, че кардиограмата и ехо прегледа не са достатъчни на лекуващия ти лекар за диагнозата ти…

Предлага ти да влезеш в болница за коронарография (коронарна артеография).

Ангиографията на коронарните съдове е изследване с въвеждане на контраст в кръвта, което много точно изобразява артериите на сърцето и техните дефекти. Това е инвазивно изследване, което при правилните показания обаче, може да открие животозастрашаващи състояния – каквото е прединфарктното например.

При мен ми направиха с месна упойка малък срез на дясната ръка и от там въведоха тънък катетър, който по съдовата мрежа достига до коронарните артерии и чрез него се въвежда контрастното вещество, което е в основата на метода. То е рентгено-контрастно и изпълва коронарните атерии, разкривайки дефекти в стената им или налични стеснения от атеросклеротичнии плаки.

За радост при мен се оказа, че съдовете ми са добре и няма нужда от стендове и байпаси…

За да бъдат сигурни в диагнозата преспах в болницата с холтер.

На колана ми сложиха малък уред с размер на GSM. Той е свързан чрез електроди с малки метални пластинки, които залепиха на предната стена на гръдния ми кош. За 24 часа той записва непрекъснато електрокардиограмата, като посочва и часа, в който са се появили някакви аномалии. След изтичането на 24-те часа информацията се прехвърля в компютър, където чрез специална програма се обработва и преглежда цялата записана през периода ЕКГ.

След визитацията на сутринта и общо обсъждане решиха, СТРАДАМ от „синдром на болния синусов възел“.

Какво представлява синусовият възел?

Синусовият възел е част от възбудно-проводната система на сърцето, естествен пейсмейкър или водач на ритъма на сърцето. Именнно в него възникват импулсите на възбуждане, последвано от провеждането им и достигането до „работния миокард”. Клетките на проводния и съкратителния миокард също притежават свойството спонтанна възбудимост, но при здрав човек, електрофизиологичните особености на миокарда не позволяват проявяването му. 

Нормално в синусовия възел, разположен в дясното предсърдие, се зараждат импулси с определена регулярна честота – в рамките на 60 до 100 удара в минута – обозначена като синусов ритъм. Тя при покой е една, а в определени обстоятелства като физическо натоварване, емоционален стрес се увеличава под контрола на нервната система. Състояния на сърдечна честота под 60 удара в минута или над 100 удара в минута при запазен синусов водач на ритъма се означават съответно като синусова брадикардия и синусова тахикардия. Има редица ритъмно-проводни нарушения, при които импулсите на възбуждане не възникват от синусовия възел, пейсмейкър се явява друг компонент от проводната система или патологично променен съкратителен миокард.

Синдромът на болния синусов възел се изявява с промяна във функцията му, водеща до интервали на ниска сърдечна честота, сърдечни паузи, следвани и от периоди на тахикардия. Тези ритъмни смущения може да са асимптомни, но могат и да доведат до сериозна симптоматика, заплаха за здравето и влошаване качеството на живот. 

Синдромът на болния синусов възел включва нарушения като синусов арест (невъзможност за генериране на импулс), синусов блок (невъзможност за провеждане на произведения импулс по проводната система), демонстрирани с паузи в електрокардиограмата (над 2 сек), и синусова брадикардия, обикновено редувана с пристъпи на тахикардия (тахи-бради форма). При това тахикардията може да настъпва на фона на предсърдно трептене и предсърдно мъждене. При липса на импулс от страна на даден участък от проводната система, то е възможно възникването на такъв в по-дистален участък от нея – в резултат настъпва заместително съкращение. 

Лечението при болест на синусовия възел се състои в импплантацията на пейсмейкър. Апаратът се поставя подкожно под ключицата при минимално инвазивна процедура. 

Индивидуално се подхожда при избора на пейсмейкър – дали да се пейсира само предсърдията или и предсърдията и камерите. Втората възможност е показана при висок риск от настъпването на други проводни нарушения (AV блок). 

Обяснено ми бе, че във Варна само в Терапията може да ми се сложи такъв или в Бургас (Сърце и Мозък). Аз избрах да отида в Сърце и Мозък – Бургас. Тя е чисто нова болница с най-ново оборудване.   

Многопрофилна болница за активно лечение „Сърце и Мозък“ Бургас е високотехнологична, съвременно оборудвана болница за лечение на сърдечносъдови и неврологични заболявания с клиники и отделения по кардиохирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, съдова хирургия, анестезиология и интензивно лечение, нервни болести, обща хирургия, обща кардиология, урология, гастроентерология, ортопедия и травматология, образна диагностика, физикална и рехабилитационна медицина. Болницата разполага с клиники и отделения с най-високо ниво на компетентност, съгласно националните медицински стандарти.

Разположена върху 15 000 кв.м разгъната застроена площ, с 9 надземни и 2 подземни етажа, болницата е с капацитет от 330 легла, като разполага с 14 операционни зали (една хибридна и една с бипланов ангиограф), роботизирана кардиохирургия, 2 компютърни томографа, 2 рентгенови апарата, 1 ядрено-магнитен резонанс от последно поколение, реанимация с 34 легла и 12 приемни лекарски кабинета. Лабораторният блок включва клинична и микробиологична лаборатория.

Закъснях с превоза и д-р Жежовски ми се извини, че преумерен и оставихме операцията за другия ден.
Сърдечният пейсмейкър (или изкуствен пейсмейкър, за да не се бърка с естествения пейсмейкър на сърцето) е медицинско устройство, което генерира електрически импулси, доставяни от електроди, за да предизвика камерите на сърдечния мускул (горната, или предсърдията и/или долни или вентрикули ) да се свиват и следователно да изпомпват кръвта; по този начин това устройство замества и/или регулира функцията на електрическата проводима система на сърцето.

Основната цел на пейсмейкъра е да поддържа адекватен пулс, или защото естественият пейсмейкър на сърцето не е достатъчно бърз, или защото има блок в електрическата проводима система на сърцето. Съвременните пейсмейкъри са външно програмируеми и позволяват на кардиолог, особено на сърдечен електрофизиолог, да избере оптималните режими на пейсмейкър за отделните пациенти.  

Имплантируем пейсмейкър включва трансвенозно поставяне на един или повече проводи в камера или камери на сърцето, докато пейсмейкърът се имплантира в кожата под ключицата. Процедурата се извършва чрез разрязване на подходяща вена, в която електродният проводник се вкарва и преминава по протежение на вената, през клапата на сърцето, докато се позиционира в камерата. Процедурата се улеснява от флуороскопия, която позволява на лекаря да види преминаването на проводника на електрода. След като се потвърди задоволителното полагане на електрода, противоположният край на електродния проводник се свързва към генератора на пейсмейкъра.

Процедурата е с локална упойка и продължава около един час. Най-често генераторът се поставя под подкожната мазнина на гръдната стена, над мускулите и костите на гръдния кош. Външният корпус на пейсмейкърите е така проектиран, че рядко ще бъде отхвърлен от имунната система на тялото. Обикновено е направен от титан, който е инертен в тялото. Има сензорен усилвател, който обработва електрическата проява на естествено възникващи сърдечни удари, които се усеща от сърдечните електроди, а компютърната логика на пейсмейкъра доставя импулсът за стимулация към електродите. 

При двукамерен пейсмейкър проводниците са поставени в две камери на сърцето. Единия проводник движи предсърдието, а другия вентрикула. Този тип повече наподобява естественото сърцебиене, като помага на сърцето да координира функцията между предсърдията и вентрикулите.  

След процедурата, в болничното си легло стоиш около шест часа с лед върху прореза и след това може да станеш….

На другия ден след рентгенова снимка те изписват.